Парк „Ататюрк“ (Мерсин) — зелена набережна на изкуствения бряг
По протежение на средиземноморския бряг на Мерсин на 1200 метра се простира пространство, което жителите наричат просто „парк“ — Парк Ататюрк (Мерсин) (Atatürk Parkı). Площта му е 184 772 квадратни метра, около 16 хектара. Сутрин тук тичат любителите на пътеките с изглед към морето, през деня рибарите хвърлят въдиците си край старата марина, а към залез слънце цветните лехи се заливат с червена светлина. Паркът „Ататюрк“ (Мерсин) е „белия дроб“ на града, мястото, където се срещат шума на пристанището и морският вятър, а до централния монумент стои паметник, посветен на два трагични епизода от турската военноморска история. Това не е парк-забележителност в обичайния смисъл, а живо градско пространство, в което историята съжителства с ежедневието.
История и произход на парк „Ататюрк“ (Мерсин)
Паркът има необичаен произход: той буквално е изкопан от морето. През 50-те години на миналия век в пристанището на Мерсин са проведени мащабни работи по удълбочаване на дъното. Изкопаната от дъното пръст не е била извозвана — тя е била натрупвана по брега, като постепенно е разширявала ивицата суша между водата и градската застройка. Така е възникнал натрупаният участък, който с времето е бил превърнат в обществена зона.
През 70-те години на миналия век общината официално проектира територията като парк: появяват се кафенета, площадки за отдих и театри на открито. В продължение на десетилетия паркът служеше като основна площадка за градските панаири, събиращи жители от цялата провинция Мерсин. До 2000-те години тук идваха не само за разходка, но и за търговия, за да гледат представления и да участват в градските празници.
Постепенно центърът на привличане се измести. През 2011 г. на 5 километра на запад бе открита Мерсин Марина (Mersin Marina) — модерен комплекс с яхтено пристанище, търговски център и културни обекти. Именно там се премести част от публиката, която преди това се събираше в парка „Ататюрк“. Въпреки това паркът остана любимо място за разходки и днес преживява ново раждане в рамките на програмата за обновяване на града: общината го превръща в културен парк.
През 2008 г. в североизточната част на територията беше пуснат в експлоатация Конгресният и изложбен център на Мерсин (Kongre ve Sergi Merkezi) с площ от 3160 м². Комплексът включва конферентни зали, зала за представления, басейн и съпътстваща инфраструктура. До него се намира открит театър с 2000 места — най-голямата лятна сцена в провинция Мерсин.
Архитектура и забележителности
Паркът „Ататюрк“ (Мерсин) е линеен парк, простиращ се по протежение на брега. Дългата му ос (повече от 1200 м) е ориентирана от североизток към югозапад, успоредно на морския бряг. От изток паркът граничи с пристанищни съоръжения, от запад — със старата марина и устието на река Ефренк (Efrenk), а от север — с булевард „Исмет Иньоню“ (İsmet İnönü Bulvarı). На югозапад крайбрежната ивица продължава още 7 км — до река Мюфту (Müftü), но с името „Парк Ататюрк“ се нарича само централната част.
Паметник „Мъчениците от Рефах“ (Refah Şehitleri Anıtı)
В централната част на парка се издига паметник, посветен на две трагедии на турския военноморски флот. Една от стените на паметника напомня за гибелта на парахода „Рефах“ (Refah), потопен на 23 юни 1941 г. край бреговете на Кипър по време на Втората световна война. Другата страна увековечава жертвите на фрегата „Ертугрул“ (Ertuğrul) — флагман на Османския военноморски флот, потънал на 18 септември 1890 г. край бреговете на Япония по време на официално посещение в тази страна. Третата страна носи послание от началника на Генералния щаб Февзи Чакмак. Паметникът е единственият в Турция, където се почитат трагедии, разделени от половин век.
Клуб на рибарите и старата марина
В западната част на парка, до местата за акостиране на рибарските кораби, се е настанил клубът на любителите на риболова. Сутрин тук може да се наблюдава как рибарите се подготвят за излизане в морето или сортират нощния улов – сцена, характерна за средиземноморския пристанищен живот. Наблизо са кейовете на старата марина, откъдето се разкрива хубава гледка към хоризонта.
Цветни лехи и алея за разходки
По-голямата част от парковата територия е заета от цветни лехи. Общината редовно подновява засаждането на сезонни растения: през пролетта преобладават петуниите и теменужките, а през лятото – карамфилите и салвията. Покрай брега минава алея за разходки — дълга, равна, с изглед към морето, подходяща както за небързи разходки, така и за бягане. Сутрешното тичане по 1200-метровата алея с аромата на сол и ромоленето на вълните — едно от най-добрите безплатни удоволствия в Мерсин.
Конгресен център и открит театър
Конгресният и изложбен център (Kongre ve Sergi Merkezi) в североизточната част на парка е съвременна сграда от 2008 г. с площ от 3160 м². В нея се провеждат международни конференции, изложения и концерти. Откритият театър с капацитет 2000 зрители през лятото е домакин на фестивали, театрални постановки и музикални вечери под открито небе — с морето като фон на сцената.
Интересни факти и легенди
- Паркът „Ататюрк“ е буквално издигнат от морето: цялата площ е наносима територия, създадена при изкопаването на дъното през 50-те години на миналия век. Преди това тук се разливаше водата на Средиземно море.
- Фрегата „Ертугрул“, спомената на паметника, потъна край бреговете на Япония през 1890 г. – един от най-трагичните епизоди в историята на Османския флот. Неговата гибел даде начало на специални японско-турски отношения: местни японски рибари спасиха 69 оцелели и дълги години се грижеха за гробовете на загиналите. През 2015 г. по тази история беше заснет японски исторически филм.
- Параходът „Рефах“ е потопен близо до Кипър по време на Втората световна война. Погиването на мирния кораб в неутрални води се превърна в болезнено събитие за Турция, която официално запазваше неутралитет.
- Конгресният център от 2008 г. се появи на територия, която още през 70-те години на миналия век е служила като площадка за градски панаири. За 35 години същият този участък от наноси се превърна от търговска площадка в културен комплекс с дължина от един километър.
- Булевард „Исмет Иньоню“, който граничи с парка от север, носи името на втория президент на Турция – най-близкия съратник на Ататюрк. Двете имена – Ататюрк и Иньоню – съжителстват тук в топонимиката, създавайки малък мемориал на епохата на републиканското строителство.
Как да стигнете
Паркът „Ататюрк“ се намира в центъра на Мерсин, в квартал Акдениз, точно на брега на Средиземно море. Координати на центъра: 36°47′45″ N, 34°37′46″ E. Паркът се вижда от главната набережна; ориентирайте се по пристанищните съоръжения на изток и булевард „Исмет Иньоню“ на север.
Най-близкият голям летище е Адана Шакирпаша (ADA), на около 70 км на изток. От Адана до Мерсин има автобуси и влакове на TCDD; пътуването трае около час. В самия Мерсин до центъра и набережната се стига удобно с метрото или градския трамвай. Паркът е отворен денонощно, входът е безплатен.
Съвети за пътуващите
Най-доброто време за разходка е сутрин или при залез слънце. Сутрин на набережната има малко хора, духа свеж морски вятър и се вижда как рибарите се готвят да излязат в морето. При залез слънце морето придобива златист оттенък, цветните лехи се насищат с цвят, а паметникът до централната алея изглежда особено тържествено.
Паркът е подходящ за всякакви метеорологични условия: в горещ ден е проветрен от морския бриз, а в хладен ден се превръща в уютно място за дълги разходки. Вземете си резервни обувки, ако планирате да тичате: настилката на пътеката на места е неравна. Велосипедът или тротинетката също са подходящи тук – дългият прав бряг сякаш е създаден за това.
Съчетайте посещението с други забележителности в центъра на Мерсин: Музеят на Ататюрк в Мерсин се намира на няколко квартала на север, а големият пазар също е на пешеходно разстояние. В близост до парка можете да хапнете в рибните ресторанти на набережната: кухнята на Мерсин предлага прясна риба от Средиземноморието и прочутия местен тантуни. И ако стоите достатъчно дълго до паметника „Мъчениците от Рефах“, слушайки вълните, започвате да разбирате, че паркът „Ататюрк“ (Мерсин) не е просто градско озеленяване, а място на паметта, вписано в живия бряг.